Етап 1 – разрушаване на стария покрив.

Етап 2 – бетонен пояс. Това е нещото което ще заздрави къщата и ще създаде връзката между нея и конструкцията на покрива.

Етап 3: Подложната столица . Укрепва се с 10 мм. анкери през около метър. (40 броя, всеки от които държи по няколко стотин килограма) Това фиксира покрива при вятър . Нещо което е много важно през последните години.

Етап 4: Зарязване на носещите ребра и маи. Нещо което се прави много рядко, но всъщност увеличава здравината на конструкцията в пъти. Чрез това натоварването пада директно върху столиците, без да се опитва да ги върти, а винтовете имат само прикрепваща функция. Въпреки това ползваме много здрави винтове 6х220, Торнадо!

Етап 5:

Следва завършване на конструкцията, дъсчена обшивка , челна дъска, клапа. Защо дъсчена , а не ОСБ? Не мога да го понасям…. Скъпо , слабо, неустойчиво на вода, въпреки претенциите, неприятно за разкрояване и много отпадък. Но…Дъсчената обшивка – заради ниската цена се ползват кофражни дъски. Задължително е да се махне кората им и да се обработят с препарат против гъби и дървояди. Напр. Impralit, Bochemit…С повдигнатата челна дъска се постига изравняване на наклона на първия ред керемиди и следващите редове. Конструкцията има два много стабилизиращи елемента . Това са подкосите и клещите. Очаквам въпроси кое какво е.

Етап 6:

Следващ етап е поставянето на мембраната (Брамак), контаралетви и носещи летви. Всичко се прави с винтове 5х120, за да хващат през обшивката , чак в ребрата. Става много здраво. Пирони – не!Колкото и да е парадоксално , все още се спори относно контаралетвите и много от покривджиите ги пропускат. Всички европейски производители дават гаранция на керемидата само ако ги има.Каква е функцията им?Първо – вентилация. Това дава възможност през лятото топлия въздух да излиза нагоре . Зимата – тази вентилация суши конденза. Това удължава много живота на керемидите. Второ – позволява евентуален теч от счупена керемида да се отведе надолу и да не гният летвите.Носещите летви се правят на точно определено разстояние , така че последния ред керемиди да не се реже.

Етап 7:

Следват керемидите, капаци и др. Реденето става като предварително се разчертават върху летвите местата на керемидите. Това дава правите колони и диагонали и дълъг живот на керемидите. По съвет на нашия приятел и ментор Вадим Владимиров, реденето започва от рязаните керемиди и капаците, след това целите. Увеличава темпото и безопасността.Капаците се монтират по т.нар сух метод. Това е част от вентилационната система. Избягва се и замазването с хоросан, напукване, отлепяне, течове.Монтират се и вентилационни керемиди.

Етап 8:

Последни операции – ламперия на стрехите, обшивка с метал на челната дъска, водостоци и шапка на комина . Обшиването на челната дъска при нас стана стандарт. Тя е най-изложеното на атмосферни влияния нещо , а в същото време никой не се качва да я прелакира на всеки 5 години. Затова метала много добро решение.Ламперията пък е обработена не с лак, който след време се лющи, а с масло на Bochemit.